Безпътен път, земя огромна,
а аз ти подарих сърцето си.
Безкраен миг, съдба бездомна,
а аз ти подарих небето си.
Безлюден ден, море безмерно,
а аз ти подарих мечтите си.
Безлунна нощ, небето черно,
а аз ти подарих очите си.
А ти сега до мене не вървиш
и за ръка не ме държиш.
Без теб аз може би ще онемея,
но някак си ще оцелея,
в душата песен пак ще пея.
А ти без мен не ще успееш
живота свой да изживееш!
© Кая All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
