А денем нощните коне препускат към цветовете на дъгата
@
Нощта, окъпана от топъл дъжд,
осъмва свежа като моминска гръд.
Момичето, сънувало любов,
все още язди нощните коне без път,
отново и отново стига хоризонта мокър,
разтяга го,
превръща онзи миг във вечност и
надава вопъл.
@
Днес.
Днес ще го срещне – тя знае,
че ще го срещне и ще го познае
по аромата,
оставил отпечатък
на нощната ù плът.
Ще я прегърне Той - и тъй нататък.
@
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
