@
Нощта, окъпана от топъл дъжд,
осъмва свежа като моминска гръд.
Момичето, сънувало любов,
все още язди нощните коне без път,
отново и отново стига хоризонта мокър,
разтяга го,
превръща онзи миг във вечност и
надава вопъл.
@
Днес.
Днес ще го срещне – тя знае,
че ще го срещне и ще го познае
по аромата,
оставил отпечатък
на нощната ù плът.
Ще я прегърне Той - и тъй нататък.
@
© Ангел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
