4.05.2019 г., 8:17

А другото е вятър и мъгла

839 3 10

„Завъдил си си гадже, казват -

подхвърли вчера  моята жена -

и мен, децата, ни наказваш,

без за това да имаме вина?...

                     

Не се учудвам!... Но е ясно,

че фльорца си намерил кат` за теб!...

Постъпката направо е ужасна!

Но всичко трябва тук да спре!...

 

Не ме е яд, че спиш със друга.

И половата мощ добре ти знам.

По документ съм ти съпруга,

не искам да бера и този срам!

 

От туй, което ми разправят,

е много ниска топка - група „Е”!...

Авторитета ми подравяш,

без време искаш да ме погребеш!

 

Обидно ми е да ми казват

с какво "съкровище" си ме сменил –

със дълъг крак и  пищна пазва,

но  куха  лейка... Жив резил!...

 

Не заслужавам тази гавра 

да спрягат името ми във сплетни.

Докарай твоята пачавра!...

Достатъчно до днес ме опетни!

 

На стил поне да я науча -

култура и обноски, етикет...

Пък то – каквото се получи!

Не вярвам да израсне до естет!..."

 

Каква умница е жена ми!...

Да, гаджето на курс ще доведа -

семейната ни чест да браним!...

А другото е вятър и мъгла!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси!...Приятен уикенд ти желая!...
  • Ха, ха, ха.... Абе то, когато вътрешността е лишена от съдържание, каквото и да наливаш си е "вятър и мъгла"... Много ми хареса! Благодаря ти за усмивките!
  • Мариана, Меги, Гавраиле, Силвия, благодаря ви, че пак се спряхте при мен с добра дума!...Много усмивки и добро настроение ви желая в днешния празничен ден!...
  • Ех, тия жени!
    Хареса ми, Роби!
  • Хареса ми че инициативата идва от жената а не от любовницата защото иначе щеше да съжаляваш за пропуснатите възможности.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...