А исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше,
тъй както пред иконите се вричаш,
свещта изгасна, някак си без време,
молитвите останаха... без смисъл.
Поисках те. Докоснах самотата,
изпих отрова, нечия възкръснах,
препънах се във чувства непознати,
не помня колко пъти се привързах.
Изгуби ме, отрече ме, остави
в мъглите да потъна безвъзвртано,
във себе си затворничка да стана.
Отиде си, а исках да ме пазиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
