...а любовта ми лае, или мърка...
И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом
стопанино, до тебе съм години.
Дори да ме изриташ, мълчешком,
ще поскимтя от болка и ще мине.
Не мерят по пари и по разкош
и дните ни безмълвно озаряват.
В очите им човекът не е лош.
Трохичка вземат, а сърце даряват.
Аз котка съм и куче съм, досущ.
Над скъпите тапети треперете.
Да, хора сте, човеци, но на уж.
Студени са ви, пусти домовете.
Гнусите се? Не идвайте при мен!
И косъмче дори ще ви побърка?
Но светъл е и топъл моят ден,
а любовта ми лае, или мърка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
