Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
20.04.2020 г., 20:11 ч.  

...а любовта ми лае, или мърка... 

  Поезия
555 4 9

И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.

 

За късче хляб и кът от твоя дом
стопанино, до тебе съм години.
Дори да ме изриташ, мълчешком,
ще поскимтя от болка и ще мине.

 

Не мерят по пари и по разкош
и дните ни безмълвно озаряват.
В очите им човекът не е лош.
Трохичка вземат, а сърце даряват.

 

Аз котка съм и куче съм, досущ.
Над скъпите тапети треперете.
Да, хора сте, човеци, но на уж.
Студени са ви, пусти домовете.

 

Гнусите се? Не идвайте при мен!
И косъмче дори ще ви побърка?
Но светъл е и топъл моят ден,
а любовта ми лае, или мърка...

 

 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Дали Любовта е нещо временно?
iren5 (Ирен) iren5
Поезия » Друга
Може би не съм жена, а котка.
Или Орисница ме е проклела,
да ми се мърка на дивана кротко
завита с твоята стара фанела.
Днес избърсвам сълзите си скришом, ...
  569  5  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??