А мислех, че ще бъде чудо
Нито времето тръгна назад,
ни реките поеха обратно;
не угасна, не падна звезда,
нито слънцето спря да изгрява...
Нищо ново! Земя кълбовидна
се върти. И немее оста.
Сякаш никой не иска да види,
че сме срещнали с теб любовта.
И се питам: дали е любов,
или хилава нейна близначка
ни подлага на изпит суров?!
Но не знае сърцето. И плаче.
25.10.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
