Нито времето тръгна назад,
ни реките поеха обратно;
не угасна, не падна звезда,
нито слънцето спря да изгрява...
Нищо ново! Земя кълбовидна
се върти. И немее оста.
Сякаш никой не иска да види,
че сме срещнали с теб любовта.
И се питам: дали е любов,
или хилава нейна близначка
ни подлага на изпит суров?!
Но не знае сърцето. И плаче.
25.10.2011 г.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
