Нито времето тръгна назад,
ни реките поеха обратно;
не угасна, не падна звезда,
нито слънцето спря да изгрява...
Нищо ново! Земя кълбовидна
се върти. И немее оста.
Сякаш никой не иска да види,
че сме срещнали с теб любовта.
И се питам: дали е любов,
или хилава нейна близначка
ни подлага на изпит суров?!
Но не знае сърцето. И плаче.
25.10.2011 г.
© Елица Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
