4.04.2019 г., 7:21  

А може би

697 14 16

В такова време да живееш не е лесно,

когато всички граници са тъй размити,

когато корумпираните са известни,

а свестните - в зародиш още са убити!...

 

В такова време на омрази и тревоги,

когато на морал ни учат педерасти,

притворно политици кланят се на Бога,

а пък мръсници се кълнат в честта си,

 

в такова време на мизерия и блясък,

когато съвестта не струва вече нищо,

през пръстите изтича като ситен пясък

Животът - пепел от загаснало огнище,

 

в такова време да си жив е изпитание,

което разумът отказва  да приеме...

А може Бог да ни изпраща наказание

за грях  несторен, който утре ще поемем?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дари, радвам се, че се отби при мен!...Краткият ти коментар в мерена реч по чудесен начин допълва това ,което съм се опитал да напиша!..Благодаря ти!...
  • В такова време на самовъзхвали, на гръмки фрази, биене в гърдите, а вътре пустош, червеи прояли и гнойни рани зейнали в душите
  • Гюлсер, Елке, изпитанията каляват, но дано и сили за промяна ни останат!...Благодаря!...
  • Много силно! Благодаря! Наистина е изпитание да живееш в нашата страна! Докога?
  • "...не са един и два случаите в историята на нашия народ, когато е страдал заради греховете на тези, които са го управлявали...". - Значи ли това, Роберт, че не сме познали все още вкуса, цвета, аромата, а може би, и същността на свободата като личности и общност? Да, кармата не е само личностна, но и общностна, но май иде реч и за влачене на архетипно мислене /колективно неосъзнато/ през вековете. Много сериозен проблем поставя творбата ти - за познанието за свобода и за нейните граници. Кой човек е напълно свободен! Каква е връзката между демокрация и личностна свобода? Харесвам социално ангажираната поезия!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...