Apr 4, 2019, 7:21 AM  

А може би

  Poetry » Other
698 14 16

В такова време да живееш не е лесно,

когато всички граници са тъй размити,

когато корумпираните са известни,

а свестните - в зародиш още са убити!...

 

В такова време на омрази и тревоги,

когато на морал ни учат педерасти,

притворно политици кланят се на Бога,

а пък мръсници се кълнат в честта си,

 

в такова време на мизерия и блясък,

когато съвестта не струва вече нищо,

през пръстите изтича като ситен пясък

Животът - пепел от загаснало огнище,

 

в такова време да си жив е изпитание,

което разумът отказва  да приеме...

А може Бог да ни изпраща наказание

за грях  несторен, който утре ще поемем?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дари, радвам се, че се отби при мен!...Краткият ти коментар в мерена реч по чудесен начин допълва това ,което съм се опитал да напиша!..Благодаря ти!...
  • В такова време на самовъзхвали, на гръмки фрази, биене в гърдите, а вътре пустош, червеи прояли и гнойни рани зейнали в душите
  • Гюлсер, Елке, изпитанията каляват, но дано и сили за промяна ни останат!...Благодаря!...
  • Много силно! Благодаря! Наистина е изпитание да живееш в нашата страна! Докога?
  • "...не са един и два случаите в историята на нашия народ, когато е страдал заради греховете на тези, които са го управлявали...". - Значи ли това, Роберт, че не сме познали все още вкуса, цвета, аромата, а може би, и същността на свободата като личности и общност? Да, кармата не е само личностна, но и общностна, но май иде реч и за влачене на архетипно мислене /колективно неосъзнато/ през вековете. Много сериозен проблем поставя творбата ти - за познанието за свобода и за нейните граници. Кой човек е напълно свободен! Каква е връзката между демокрация и личностна свобода? Харесвам социално ангажираната поезия!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....