5.10.2008 г., 19:53

А може би... ме беше страх

1.1K 0 7

05.09.2008

 

Може би някога с тебе

ще се срещнем някъде, тук...

И след толкова отминало време

чувствата към теб ще бъдат студ.

 

Може би и ти тогава,

ще усетиш старите ми чувства,

но пък аз ще съм останала

студена и мрачна, и чужда...

 

Може би в този ден,

ще си разбрал какво изгуби.

И поглеждайки с тъга към мен,

ще си тръгнеш без да кажеш дума.

 

*****************

 

За теб не искам вече да ми пука,

макар понякога да ме боли!

От теб получих само мъка

и само болка, и безброй сълзи...

 

Не искаш ти за мен да знаеш,

а вчера друго обещаваше...

И страх те бе да ми покажеш

какво за тебе всичко означаваше!

 

Аз аз, глупачката, се влюбих!

Макар да знаех, че не трябва!

И толкова нощи с тебе изгубих,

но пита ли сърцето що да прави...

 

И снощи исках да ти кажа,

но смелост пак недосъбрах!

Какво към тебе чувствам да покажа,

болеше ме, а може би... ме беше страх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина,не се страхувай!Изживян е този стих и ми е до болка познато това чувство!
  • До болка познато!!! Бъди силна! Прекрасен стих! Прегръдки!
  • никога не се страхувай...с обич...
  • Не се страхувай и кажи му всичко !...Знам как боли,защото аз също бях предадена!Бори се за всяка щастлива сълза и вярвай в себе си и в щастието си!Поздравления!С най-добри чувства Райна Велико Търново
  • Много ми хареса !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...