5 oct 2008, 19:53

А може би... ме беше страх

1.1K 0 7

05.09.2008

 

Може би някога с тебе

ще се срещнем някъде, тук...

И след толкова отминало време

чувствата към теб ще бъдат студ.

 

Може би и ти тогава,

ще усетиш старите ми чувства,

но пък аз ще съм останала

студена и мрачна, и чужда...

 

Може би в този ден,

ще си разбрал какво изгуби.

И поглеждайки с тъга към мен,

ще си тръгнеш без да кажеш дума.

 

*****************

 

За теб не искам вече да ми пука,

макар понякога да ме боли!

От теб получих само мъка

и само болка, и безброй сълзи...

 

Не искаш ти за мен да знаеш,

а вчера друго обещаваше...

И страх те бе да ми покажеш

какво за тебе всичко означаваше!

 

Аз аз, глупачката, се влюбих!

Макар да знаех, че не трябва!

И толкова нощи с тебе изгубих,

но пита ли сърцето що да прави...

 

И снощи исках да ти кажа,

но смелост пак недосъбрах!

Какво към тебе чувствам да покажа,

болеше ме, а може би... ме беше страх...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина,не се страхувай!Изживян е този стих и ми е до болка познато това чувство!
  • До болка познато!!! Бъди силна! Прекрасен стих! Прегръдки!
  • никога не се страхувай...с обич...
  • Не се страхувай и кажи му всичко !...Знам как боли,защото аз също бях предадена!Бори се за всяка щастлива сълза и вярвай в себе си и в щастието си!Поздравления!С най-добри чувства Райна Велико Търново
  • Много ми хареса !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...