Oct 5, 2008, 7:53 PM

А може би... ме беше страх

  Poetry » Love
1.1K 0 7

05.09.2008

 

Може би някога с тебе

ще се срещнем някъде, тук...

И след толкова отминало време

чувствата към теб ще бъдат студ.

 

Може би и ти тогава,

ще усетиш старите ми чувства,

но пък аз ще съм останала

студена и мрачна, и чужда...

 

Може би в този ден,

ще си разбрал какво изгуби.

И поглеждайки с тъга към мен,

ще си тръгнеш без да кажеш дума.

 

*****************

 

За теб не искам вече да ми пука,

макар понякога да ме боли!

От теб получих само мъка

и само болка, и безброй сълзи...

 

Не искаш ти за мен да знаеш,

а вчера друго обещаваше...

И страх те бе да ми покажеш

какво за тебе всичко означаваше!

 

Аз аз, глупачката, се влюбих!

Макар да знаех, че не трябва!

И толкова нощи с тебе изгубих,

но пита ли сърцето що да прави...

 

И снощи исках да ти кажа,

но смелост пак недосъбрах!

Какво към тебе чувствам да покажа,

болеше ме, а може би... ме беше страх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина,не се страхувай!Изживян е този стих и ми е до болка познато това чувство!
  • До болка познато!!! Бъди силна! Прекрасен стих! Прегръдки!
  • никога не се страхувай...с обич...
  • Не се страхувай и кажи му всичко !...Знам как боли,защото аз също бях предадена!Бори се за всяка щастлива сълза и вярвай в себе си и в щастието си!Поздравления!С най-добри чувства Райна Велико Търново
  • Много ми хареса !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...