5 окт. 2008 г., 19:53

А може би... ме беше страх

1.1K 0 7

05.09.2008

 

Може би някога с тебе

ще се срещнем някъде, тук...

И след толкова отминало време

чувствата към теб ще бъдат студ.

 

Може би и ти тогава,

ще усетиш старите ми чувства,

но пък аз ще съм останала

студена и мрачна, и чужда...

 

Може би в този ден,

ще си разбрал какво изгуби.

И поглеждайки с тъга към мен,

ще си тръгнеш без да кажеш дума.

 

*****************

 

За теб не искам вече да ми пука,

макар понякога да ме боли!

От теб получих само мъка

и само болка, и безброй сълзи...

 

Не искаш ти за мен да знаеш,

а вчера друго обещаваше...

И страх те бе да ми покажеш

какво за тебе всичко означаваше!

 

Аз аз, глупачката, се влюбих!

Макар да знаех, че не трябва!

И толкова нощи с тебе изгубих,

но пита ли сърцето що да прави...

 

И снощи исках да ти кажа,

но смелост пак недосъбрах!

Какво към тебе чувствам да покажа,

болеше ме, а може би... ме беше страх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина,не се страхувай!Изживян е този стих и ми е до болка познато това чувство!
  • До болка познато!!! Бъди силна! Прекрасен стих! Прегръдки!
  • никога не се страхувай...с обич...
  • Не се страхувай и кажи му всичко !...Знам как боли,защото аз също бях предадена!Бори се за всяка щастлива сълза и вярвай в себе си и в щастието си!Поздравления!С най-добри чувства Райна Велико Търново
  • Много ми хареса !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...