nerina (Нина Павлова)
38 144
31.10.2007 г., 22:27 ч.

А можеше.... 

  Поезия » Любовна
728 0 4
 

А можеше... (посветено)

 

А можеше да имам теб сега,

но щях ли да съм истински щастлива,

безумно луда беше любовта ни,

невъзможна беше обичта!

На тъмно трябваше да те обичам,

да чакам с часове за твоите очи,

с  трепет да докосвам жадни устни,

да галиш нежно моите коси.

 

Безкрайно много ме болеше,

от любовта, която криех от света,

а страстта бушуваше в кръвта ни бясно,

едва дочакваше да дойде пак нощта.

Не желаех да си мой за ден, за два,

исках с теб живота си да споделя,

но разумът вътре в мене надделя,

а сърцето издрано завинаги умря!

 

А ти обичаше по своя начин,

с любов обсебваше моята душа,

започваше да стяга, да ми е тясно.

Отидох си. На кръст разпънах таз душа,

а после отчайващо исках да се върна,

болезнено да зърна загадъчните ти очи.

Под кожата отдавна беше влезнал и болеше.

Умирах бавно, а сърцето в плен на ада гореше!

 

Простил ми бе, така ми каза,

прие ме пак в обятията свои,

но в тях отмъщение подло кроеше

и в целувки по-страстни от преди!

И как приличаме си двама, уж простихме,

а оставихме си кървави следи.

Поисках аз завинаги да те забравя,

заповядвах си дори, но продължава

и до днес частичка от тебе в мен да гори.

© Нина Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??