8.05.2021 г., 19:29  

Смарагдов град? Остана само мит

633 2 4

Хей, Дороти! Вълшебникът от Оз,
отдавна вече в пенсия излезе.
А принцът тенекиен е и прост,
лъвът – страхлив и много, много глезен.
   
Плашилото, безмозъчно е. Ах!
И затова съвсем не се страхува.
Повярвай - все в заблудата живях,
Смарагдовият град, че съществува.

 

А бях и Гленда - вещица добра,
а лошите от запад все ги срещах,
а източните – чупеха ребра,
но правеха го много, много вещо.

 

Смарагдов град? Остана само мит –
стотици тенекиени дървари,
лъвът страхлив, покорен е, но сит.
Плашилото? На театро го удари.

 

А цял народ, послушно, без въпрос,
през обръч скача огнен. И си трае.
Вълшебници го цакат – на без коз.
А Дороти? Певачка е. Това е.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Да! Илюзиите паднаха, завесата ги скри
    остана малко сцена, певачката крещи! Дали ще има продължение? Поздравления
  • И аз като Блу, казала си всичко! Поздрав, Наде!
  • Всичко си го казала. Какъв коментар да напише човек?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....