А нали е утро, само утро ?
И пак ли ще е петък вечер?
Отново ли ще ни делят
на две, от цялото, което бяхме?!
Ще бият ли сърцата ни лудешки,
когато сме в очакване, до... утре?!
Часовникът е пясъчното бреме,
а пясъкът - тежи ... от мокро.
Разпръскват го отново ветровете.
А нали е утро, само утро ?
Дори и слънцето не ще да се усмихва.
И пак ли ще вали в очите?
И залезът ще ме събужда ли?! Кажи...
Когато дълги нощи са без тебе.
И пак ли ще изсъхват устните...
И ще горчат пелинено-отровни.
И ще подмятат зад гърба ми думи злобно,
с ирония, за туй, че съм щастлива?!
Със клети думи ще ме порицават.
И ще ми казват колко съм виновна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени