zefpet (Илко Карайчев)
40 612
17.05.2012 г., 12:44 ч.

А някога зовяхме я Родина 

  Поезия » Гражданска
868 0 18

Разпорихме душите на парцали,
от вените направихме въжета,
поведоха ни нагли маргинали,
повярвахме на тяхната вендета,
а жаждата си с кърви утолихме
и ръфахме плътта на свойте майки,
децата по вертепите затрихме,
изплуваха най-гнусните утайки,
издигаха се пръсти и юмруци
и брат за брата стана непотребен,
наричахме приятели боклуци,
учителите бихме безогледно,
убивахме желания, надежди,
жените си продадохме в чужбина,
разграбихме страната си до бездна,
а някога зовяхме я Родина…

До гроба ú елате да поседнем,
но без сълзи и рéвове насила.
Преди от нея вкупом да побегнем,
последен път да кажем: “Майко, мила!”

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поклон пред стиха ти!!!!
  • !!!
  • "Майко мила!", толкова много истина си побрал с тези стихове! И поантата е забележително "суха", мъжествена - виновният не плаче! Много гордо и много българско! Много успехи!
  • Голям стих!
    Ръкопляскам ти!
  • Отново благодаря на всички, които се отбиха тук! А коментарите са...задължаващи не само мене, но и всички нас! Да бъдем поне за момент насаме със себе си и да погледнем докъде докарахме тази държава, която преди време гордо наричахме Родина. Ние, всички заедно, я превърнахме в...зловещ паметник на мечтите си.
  • Горчиво е (след прочит) като истина.
    Дори и да преглътнеш - не помага.
    Подобно махмурлука след препиване.
    горчилката остава. И те стяга...
  • !!!!!!!!!!!
  • Ох,мислех си ето един ден без сълзи но се нахвърлих да прочета новите неща и се натъкнах тук.Излишно е да казвам кой как,възприема темата за Родината." преди от нея вкупом да посегнем" Поплаках си.13 години не можах да убия тази носталгия.ДО КОГА,? ДО КОГА? ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТАЛАНТА.
  • Силно!!!
  • Силен стих!
  • Казано е - няма щастлив поет в нещастна държава. Такива стихове са поредното доказателство за това. До тук за внушенията. Самият стих е издържан в драматичен ключ, фразата е задъхана, на места синкопна, напълнена с електричество. Самообвиненията, писането от първо лице добавят емоция, още повече повишават градуса. В резултат имаме творба, която е явен успех за автора. Някога един философ беше казал: "Слово - ето тоже дело!" Може и така да е, но жалко, че словото няма силата на "делото" и може само да констатира, но не и да поправи...
    Поздрав за позицията и майсторството!
  • С Вики!
  • Разби ме с това стихотворение!!! Пишеш невероятно, със собствен стил и така завладяващо и красиво! Това е трудна тема, но ти си излял душата и таланта си в перфектна форма!
    Аплодирам те горещо!
  • Благодаря ви!
  • Поздрав за стиха! Тъжно е, че има поводи за такива стихове
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Тъжната и жалка истина, вплетена в майсторска поезия!
    Радвам се да те видя и тук.
  • Така е разбира се-поздрав и от мен.Но вярвам,че едва ли нещо ще се оправи.Както е тръгнало....
Предложения
: ??:??