А някога зовяхме я Родина
Разпорихме душите на парцали,
от вените направихме въжета,
поведоха ни нагли маргинали,
повярвахме на тяхната вендета,
а жаждата си с кърви утолихме
и ръфахме плътта на свойте майки,
децата по вертепите затрихме,
изплуваха най-гнусните утайки,
издигаха се пръсти и юмруци
и брат за брата стана непотребен,
наричахме приятели боклуци,
учителите бихме безогледно,
убивахме желания, надежди,
жените си продадохме в чужбина,
разграбихме страната си до бездна,
а някога зовяхме я Родина…
До гроба ú елате да поседнем,
но без сълзи и рéвове насила.
Преди от нея вкупом да побегнем,
последен път да кажем: “Майко, мила!”
© Илко Карайчев All rights reserved.
