3.10.2014 г., 14:22

А някъде...

845 0 11

                                               На жертвите на бедствията 

                                              и на бездържавността




Усмихвам се. Вървя. Обичам.

И разни глупости говоря.

Заспивам. Пазарувам.Тичам.

А някъде умират хора...

 

Сънувам. Радвам се. И мрънкам

веднага, щом очи отворя.

Шегувам се. Послъгвам тънко.

А някъде умират хора...

 

Да спра кошмара не умея.

Кажете ми: Какво да сторя?

Аз- ден за ден, макар -  ЖИВЕЯ, 

а някъде умират хора...

 

Обичайте се. Помогнете

да спре омразата, раздора.

Днес си простете. И помнете,

че някъде умират хора...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...