А няма със кого да поговориш
Понякога е нощем трудно,
когато спомените те изгарят.
Безкрайни часове си буден,
а няма със кого да разговаряш!
Внезапно те връхлитат в тъмнината
изречени отдавна важни думи,
пронизват те, разкъсват ти душата –
безжалостни като оси-куршуми.
Когато си могъл, не си ги чувал...
Край тебе са преминали безследно.
Това обаче скъпо ще ти струва,
защото те от днес ще те преследват.
От миналото чак сега долитат
подобно птици, страшно закъснели...
Измъчват ти душата и те питат -
възкръснали, внезапно оживели...
След толкова години ти е трудно
неканените гости да пребориш...
И те владеят нощите ти будни...
А няма със кого да поговориш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
