А от любов едва ли се умира
Виновно ли е виното, кажи ми,
че любовта ни толкоз е горчива?!
Че в чашата ми, някой с твойто име,
отрова сипал е ? да ме убие?
На бавни глътки пиех. Не върви...
И гърлото ми сухо си остана.
Опитвах да преглътна, но уви...
... засяда в гърлото ми като камък.
Задавих се. От глътката вино. Гърдите ми за въздух зажадняха.
Надигнах бавно чашата... с любов,
а тя в мътилката, на дъното остана.
Така и не допих... Горчи виното...
(Поне отровата дано е скоротечна!)
Оттича тъмни струйки по стъклото...
(А от любов едва ли се умира лесно?!)
че любовта ни толкоз е горчива?!
Че в чашата ми, някой с твойто име,
отрова сипал е ? да ме убие?
На бавни глътки пиех. Не върви...
И гърлото ми сухо си остана.
Опитвах да преглътна, но уви...
... засяда в гърлото ми като камък.
Задавих се. От глътката вино. Гърдите ми за въздух зажадняха.
Надигнах бавно чашата... с любов,
а тя в мътилката, на дъното остана.
Така и не допих... Горчи виното...
(Поне отровата дано е скоротечна!)
Оттича тъмни струйки по стъклото...
(А от любов едва ли се умира лесно?!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Прегръщам те.
