И вървя ...
откакто съм проходил,
откакто се помня
тичам и крача
от зори до здрач ...
Накъде? През бродове,
към себе си, към теб ...?
Не знам! Но все натам ...
напред, назад, надолу, нагоре,
падам, ставам -
вървежен съм в този свят ...
и така, докато се помня ...
А после?
Сигурно не ще вървя,
навярно ще летя
като прашинка или електрон
около звезда,
като вълна мисловна,
далеч от земните неща ...
Кой знае?
Няма върнал се оттам
да каже как е,
дали и там е сам ...
© Валентин Василев Всички права запазени
Тъжни размисли...
Поздравления!