19.08.2014 г., 23:05 ч.

А после ...? 

  Поезия » Друга
467 0 5

 

 

     И вървя ...

     откакто съм проходил,

     откакто се помня

     тичам и крача

     от зори до здрач ...

     Накъде? През бродове,

     към себе си, към теб ...?

     Не знам! Но все натам ...

     напред, назад, надолу, нагоре,

     падам, ставам -

     вървежен съм в този свят ...

     и така, докато се помня ...

     А после?

     Сигурно не ще вървя,

     навярно ще летя

     като прашинка или електрон

     около звезда,

     като вълна мисловна,

     далеч от земните неща ...

     Кой знае?

     Няма върнал се оттам

     да каже как е,

     дали и там е сам ...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...дали и там е сам ..."
    Тъжни размисли...
    Поздравления!
  • Тъжен стих за всевластната и неумолима самота човешка...
    Поздрав, Валяк!
  • Така е,ту нагоре,ту надору и накрая незнайно, кога и накъде, загубват се дирите на човека,но да се радваме само сега и в този миг!
  • Тъжни мисли те спохождат, Валентин!
  • Тази форма ти отива (на писане)
    Почувствах обърканост.
Предложения
: ??:??