19.08.2014 г., 23:05

А после ...?

627 0 5

 

 

     И вървя ...

     откакто съм проходил,

     откакто се помня

     тичам и крача

     от зори до здрач ...

     Накъде? През бродове,

     към себе си, към теб ...?

     Не знам! Но все натам ...

     напред, назад, надолу, нагоре,

     падам, ставам -

     вървежен съм в този свят ...

     и така, докато се помня ...

     А после?

     Сигурно не ще вървя,

     навярно ще летя

     като прашинка или електрон

     около звезда,

     като вълна мисловна,

     далеч от земните неща ...

     Кой знае?

     Няма върнал се оттам

     да каже как е,

     дали и там е сам ...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...дали и там е сам ..."
    Тъжни размисли...
    Поздравления!
  • Тъжен стих за всевластната и неумолима самота човешка...
    Поздрав, Валяк!
  • Така е,ту нагоре,ту надору и накрая незнайно, кога и накъде, загубват се дирите на човека,но да се радваме само сега и в този миг!
  • Тъжни мисли те спохождат, Валентин!
  • Тази форма ти отива (на писане)
    Почувствах обърканост.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...