Aug 19, 2014, 11:05 PM

А после ...?

  Poetry » Other
626 0 5

 

 

     И вървя ...

     откакто съм проходил,

     откакто се помня

     тичам и крача

     от зори до здрач ...

     Накъде? През бродове,

     към себе си, към теб ...?

     Не знам! Но все натам ...

     напред, назад, надолу, нагоре,

     падам, ставам -

     вървежен съм в този свят ...

     и така, докато се помня ...

     А после?

     Сигурно не ще вървя,

     навярно ще летя

     като прашинка или електрон

     около звезда,

     като вълна мисловна,

     далеч от земните неща ...

     Кой знае?

     Няма върнал се оттам

     да каже как е,

     дали и там е сам ...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...дали и там е сам ..."
    Тъжни размисли...
    Поздравления!
  • Тъжен стих за всевластната и неумолима самота човешка...
    Поздрав, Валяк!
  • Така е,ту нагоре,ту надору и накрая незнайно, кога и накъде, загубват се дирите на човека,но да се радваме само сега и в този миг!
  • Тъжни мисли те спохождат, Валентин!
  • Тази форма ти отива (на писане)
    Почувствах обърканост.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...