А после ...?

Aug 19, 2014, 11:05 PM

Poetry » Other

468 0 5

И вървя ...

откакто съм проходил,

откакто се помня

тичам и крача

от зори до здрач ...

Накъде? През бродове,

към себе си, към теб ...?

Не знам! Но все натам ...

напред, назад, надолу, нагоре,

падам, ставам -

вървежен съм в този свят ...

и така, докато се помня ...

А после?

Сигурно не ще вървя,

навярно ще летя

като прашинка или електрон

около звезда,

като вълна мисловна,

далеч от земните неща ...

Кой знае?

Няма върнал се оттам

да каже как е,

дали и там е сам ...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2014-08-20T13:40:10+03:00

"...дали и там е сам ..."
Тъжни размисли...
Поздравления!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-08-20T11:52:40+03:00

Тъжен стих за всевластната и неумолима самота човешка...
Поздрав, Валяк!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-08-20T11:36:43+03:00

Така е,ту нагоре,ту надору и накрая незнайно, кога и накъде, загубват се дирите на човека,но да се радваме само сега и в този миг!
Sanvali (Санвали)

2014-08-20T11:29:53+03:00

Тъжни мисли те спохождат, Валентин!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-08-20T09:28:42+03:00

Тази форма ти отива (на писане)
Почувствах обърканост.