А после с картите ни друг играе
Рояк врабчета шумно се боричкат
и страстно спорят за парче от кифла.
И всяко дърпа вкусната коричка -
нараства свадата, а не затихва.
Увлечени във лютата си битка,
разпалени и гладни, не престават...
Зад спретнатата кучешка колибка
със тихи стъпки котка приближава.
От вчера не е хапвала, горката,
коремът й от глад сега къркори.
Закуската поднася й съдбата –
един врабец от тези, що се борят!
Минава тръпка по гърба й черен
и сякаш е опъната пружина.
Насочи я и тук инстинктът верен -
след миг ще скочи в шумната дружина.
И всеки мисли за храната вкусна -
врабчетата и гладната Писана...
Ала от небето кой се спусна?...
Разперила крила - огромна врана!
Светкавично тя залъчето клъвна
и после кацна до плета наблизо.
Разкъса го и го погълна стръвно...
Писана отдалече се облиза...
Отде се взе пък тази стара врана,
та я лиши от вкусната закуска
докато тя за скока се накани...
Един врабец да можеше да схруска!
Почти като в живота ни това е -
чертаем планове, таим надежди,
а после с картите ни друг играе.
Съдбата тъй нещата ги подрежда!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Колкото по-настървено се опитваш да присвоиш ролята й и хванеш юздите й, толкова по-категорично те нокаутира.
