Moira (Мойра)
88 1259
14.01.2010 г., 13:44 ч.

(а с него те обичах…) 

  Поезия » Друга
1414 0 18

на теб, мамо

 

От празнотата ти… роди ме нищото,

единствени прибраха ме орлите.

Плът в плътта ти, крадях хищно…

и възкръсвах горе на скалите.

 

Там растях в синдромно оцеляване,

полу-животно по полу-човешки,

кръво-взимах, вместо да дарявам…

Аз съм най-ужасната ти грешка.

 

Аз съм най-крещящата ти дажба,

тест за болка, срещу безпределност.

Ти си ми урок по кражба –

малка вечност в земна тленност.

 

Днес смирила себе си - в нозете ми

прошка търсиш, от миротворители.

Прошката е някъде в крилете им…

на орлите – моите родители.  

 

Не, не ми е тъжно, че сред своите

съм по-чужда от неузнаваемост.

Най съм у дома в усоите,

най на гости в майчината „крайност”.

 

И не страдам, че ме обезсмисли,

но беляза мойто продължение.

Което в прокълната ми мисъл

най-невинно носи мойте гени.

...

 

Моля те, прости ми деформацията!

Майките прощават до отричане.

Не те мразя, но след операцията…

… взеха го, а с него те обичах… 

© Мойра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??