(а с него те обичах…)
на теб, мамо
От празнотата ти… роди ме нищото,
единствени прибраха ме орлите.
Плът в плътта ти, крадях хищно…
и възкръсвах горе на скалите.
Там растях в синдромно оцеляване,
полу-животно по полу-човешки,
кръво-взимах, вместо да дарявам…
Аз съм най-ужасната ти грешка.
Аз съм най-крещящата ти дажба,
тест за болка, срещу безпределност.
Ти си ми урок по кражба –
малка вечност в земна тленност.
Днес смирила себе си - в нозете ми
прошка търсиш, от миротворители.
Прошката е някъде в крилете им…
на орлите – моите родители.
Не, не ми е тъжно, че сред своите
съм по-чужда от неузнаваемост.
Най съм у дома в усоите,
най на гости в майчината „крайност”.
И не страдам, че ме обезсмисли,
но беляза мойто продължение.
Което в прокълната ми мисъл
най-невинно носи мойте гени.
...
Моля те, прости ми деформацията!
Майките прощават до отричане.
Не те мразя, но след операцията…
… взеха го, а с него те обичах…
© Мойра All rights reserved.
