ellyst (Ели)
136 867
17.07.2012 г., 12:07 ч.

А самотата ми е остров 

  Поезия » Друга
701 0 5

А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната ù одежда
съшит от спомените плащ е.

Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??