А самотата ми е остров
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната ù одежда
съшит от спомените плащ е.
Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
