17 jul 2012, 12:07

А самотата ми е остров 

  Poesía » Otra
705 0 5

А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната ù одежда
съшит от спомените плащ е.

Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??