А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната ù одежда
съшит от спомените плащ е.
Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.
© Ели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
