А щеше да бъде
А щеше да бъде най-хубавото лято,
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина,
в някой по добър свят, може би,
от звездите изронвам твоето име
и всяка сричка в душата кълни.
Тревата под твоите стъпки е суха,
сякаш изгоряло в пожара дърво,
вее вятърът и прагът пропуква,
като изоставено от птици гнездо.
Щом вечер луната отново изгрее,
като морски фар сред вълните,
озарено от светлината, утрото зрее,
в готовност, да сбъдне мечтите.
Щеше да бъде най- хубавото лято,
в зениците скрило всеки ден и час,
но Август сложи край на играта,
и вече светят звезди между нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
