paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
13.05.2014 г., 21:14 ч.

А старата ми майка... 

  Поезия
683 3 14

А старата ми майка все по мрак

на своята тояжка се подпира...

Едва подвила крак на моя праг -

поседне. Помълчи. И се прибира.

 

За никъде не съм с едно крило!

Море не мога да прелитна, мамо...

И коня ми избяга без седло.

Остави тропот на копита само...

 

Остави ме на ничия земя...

Земя безплодна... Но така потребна!

И приземих безкрилата душа

в браздите разорани и безхлебни.

 

На мъката със черния конец

заших прилежно всичките ù рани.

Отляво само някакъв живец,

до кръв оголен, да боли остана...

 

Сега кръстосвам този чернозем...

И ровя с изпочупените нокти.

Троха не е останала за мен!

Останали са само гладни котки...

 

А старата ми майка все по мрак

на своята тояжка се подпира...

Пристъпи... Поседи на моя праг...

И ми подава хляб. И се прибира.

 

И нейните помръкнали очи

са най-неизлечимата ми рана...

О, мамо! Мамо! Твоят хляб горчи!

И само котките със него храня...

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??