paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171

May 13, 2014, 9:14 PM

А старата ми майка...

Poetry

897 3 14

А старата ми майка все по мрак

на своята тояжка се подпира...

Едва подвила крак на моя праг -

поседне. Помълчи. И се прибира.

За никъде не съм с едно крило!

Море не мога да прелитна, мамо...

И коня ми избяга без седло.

Остави тропот на копита само...

Остави ме на ничия земя...

Земя безплодна... Но така потребна!

И приземих безкрилата душа

в браздите разорани и безхлебни.

На мъката със черния конец

заших прилежно всичките ù рани.

Отляво само някакъв живец,

до кръв оголен, да боли остана...

Сега кръстосвам този чернозем...

И ровя с изпочупените нокти.

Троха не е останала за мен!

Останали са само гладни котки...

А старата ми майка все по мрак

на своята тояжка се подпира...

Пристъпи... Поседи на моя праг...

И ми подава хляб. И се прибира.

И нейните помръкнали очи

са най-неизлечимата ми рана...

О, мамо! Мамо! Твоят хляб горчи!

И само котките със него храня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иржи (Ирина Филипова)

Толкова силно,затрогващо,предизвикващо сълзи и в чуждите нас,произведение не бях чела....И колко си права,Гълъбина -за никъде не сме с едно крило...има толкова символика в това.И ритъма ти е перфектен -не знам къде се пишат тия оценки,но от мен имаш...голяма!!!

2017-10-12T11:09:39+03:00
angelmilev (Ангел Милев)

Със силата на мъжките сълзи
отронени потайно, в тиха доба
сърцето ми ще ти благодари.
И със цветя, ако са ми по джоба.

Гълъбина, благодаря за вдъхновяващото ти стихотворение.
Поклон.

2017-10-12T08:06:50+03:00
Eia (Росица Танчева)

Силно...

2014-05-24T22:02:18+03:00
paloma66 (Гълъбина Митева)

Благодаря ви, че ми позволихте да ви докосна...

2014-05-18T18:02:40+03:00
vodoleia (Мария)

Стисва за гърлото!

2014-05-14T19:59:46+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0