А старата ми майка все по мрак
на своята тояжка се подпира...
Едва подвила крак на моя праг -
поседне. Помълчи. И се прибира.
За никъде не съм с едно крило!
Море не мога да прелитна, мамо...
И коня ми избяга без седло.
Остави тропот на копита само...
Остави ме на ничия земя...
Земя безплодна... Но така потребна!
И приземих безкрилата душа
в браздите разорани и безхлебни. ...