19.11.2009 г., 22:29

А сутрин бяла...

661 0 7

А сутрин, бяла мантия студен
     и хрупкав сняг града ни прероден -
         след нощ, когато в диви пререкания
           се бори в теб крадецът със избрания -
              е скрила, за да срещне мъдър ден.
               Така и аз съм вече уморен
                и с дух, от неуспехите сломен,
                не искам нощ с катранени мечтания,

                а сутрин бяла.
              Днес страстният копнеж е умъртвен
             и само люта мъка има в мен,
          но въпреки безумните страдания,
        пленен, пак плувам в твоето ухание,

    че нощем ти си роза, плам червен,
а сутрин - бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Знаеш ли, Андромаха, и аз обичам Библията, ама я чета наред, а не избирателно. Хвърли един поглед на Еклесиаст 9:4 и на Марк 7:21-22. Гордостта е огледалото, в което се гледаш и се виждаш красив, нищо, че не си. (Точно като в едно твое стихче, нали )
  • Кавалере, сляп си за контекста ти, какво да се прави, млако пояснение, според мен светът като цяло е място изпълнено с още много загадки за разгадаване, пъстър и неизчерпаем е. Световете на някои хора обаче са доста тесни... Дали е гордост от моя страна или нескромност не знам, понякога просто ми е тъжно... за някоите хора.
  • Никодиме... ай не ми казвай, че съм бил без дух и живец. Какво ли разбираш ти от тия неща? Цитат от тебе, който ми харесва:

    "Аз просто браня моя свят",

    А ето и един (от същата строфа), от който личат надменността и едностранчивостта ти:

    "аз за света ви вече всичко зная."

    Какъвто и тюрбан да сложиш, отдолу ще е все същата пълна с гордост глава!

  • По добре излез малко, разходи се, виж се с хора, иначе ще си останеш едни изказ и светоусещане, без дух и живец...
    Не слушай съветите на алиенирани бабички за да не поемеш и ти по тяхната задъдена еволюционна улица...
    Поздрави за... не знам за какво.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...