Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
23.02.2024 г., 9:26 ч.

А сутрин до възглавето ми свети 

  Поезия
154 1 5

Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.

 

Такава си е – горда, саможива,
на мен прилича. Кротката луна
покорно от очите ми се скрива,
денят нехайно свива рамена.

 

Той бърза. А очите му – невинни,
ни сянка в тях от нощната тъма.
В сърцето крие хиляди причини
нощта да бъде тъжна и сама.

 

В съня си нощна птица ли изписка,
или сънят ми тихо изскимтя?
Та денем от тревата съм по-ниска,
а нощем пак съм себе си. Летя.

 

Издигам се към другите планети,
самата аз сияя в порив тих...
А сутрин до възглавето ми свети
със съ̀лзи от нощта написан стих.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??