А ти?
Стихотворението е посветено на всички хора, намерили щастието в живота си, доволни от това, което имат и това, което са направили. За всички онези, които намират радост и в най-малките неща и не търсят нещо голямо, което да им оправи настроението. За тези, които вярват в чудеса и тези, които сами си ги създават.
Аз летя. А ти летиш ли?
Сред лилавите облаци, пропити с дъх на парфюм.
Над полята зелени и нежния шум на вълните морски, солени.
Аз се смея. С мен ще се смееш ли?
Сред палячовци оплезени, облечени в цветен костюм.
Сред цветята, нехайно разпръснати и след смешния филм с вкус на бонбонен,
разтапяш се в устата, локум.
Аз крещя. Нима ще ме спреш?
Сред звуците на космическа мелодия,
зареяна в дъга от ноти.
Сред тътена на кръв във вените и рапсодия, написана от музикални роботи.
Аз пея. Ще ме заглушиш ли?
Сред омайния мирис на свежо пране, сред гърмежа на топове и звук от отрязани криле
... се разтапям и не във реклама на Ариел, а в живота свой с наслада се потапям.
Аз обичам. Не ме гледай странно.
Сред топлите нюанси на пролетните цветове
и песни на отпътуващите птици.
Аз обичам всяко малко зрънце жито и всеки стрък слама,
отнесен от вятъра до непознати светове.
Аз мечтая. А ти стъпваш по земята
сред приказките за принцове и принцеси,
сред детското въображение и зелените завеси,
сред майчините ласки и бащините грижи,
купола на радостта и любовните копнежи.
Аз се наслаждавам, а ти защо ми се мръщиш?
Сред дъха на тревите пресно окосени и радостта на децата
с внимание удостоени.
Сред звуците на всяка нова песен и на всяка усмивка, сред
емоциите на любовната радост и удоволствието от нова придобивка.
Аз живея, а ти така си мислиш.
Сред тълпата тъжна и с грижи обременена, сред песента на камбана
със скръб напоена, сред всеки стон и всяко дихание,
за всяка радост и всяко мечтание.
Аз тичам, а ти още ли се колебаеш?
След всичко изживяно, тръгвай с мене сега!
Светът не ни чака, Светът с тебе и мене живее, Светът изживява деня!
Не ме гледай учудено, странно, с очи ококорени, две.
Тръгвай с мене по-бързо, Светът е прекрасен, дете!
Аз летя. А ти летиш ли?
Сред лилавите облаци, пропити с дъх на парфюм.
Над полята зелени и нежния шум на вълните морски, солени.
Аз се смея. С мен ще се смееш ли?
Сред палячовци оплезени, облечени в цветен костюм.
Сред цветята, нехайно разпръснати и след смешния филм с вкус на бонбонен,
разтапяш се в устата, локум.
Аз крещя. Нима ще ме спреш?
Сред звуците на космическа мелодия,
зареяна в дъга от ноти.
Сред тътена на кръв във вените и рапсодия, написана от музикални роботи.
Аз пея. Ще ме заглушиш ли?
Сред омайния мирис на свежо пране, сред гърмежа на топове и звук от отрязани криле
... се разтапям и не във реклама на Ариел, а в живота свой с наслада се потапям.
Аз обичам. Не ме гледай странно.
Сред топлите нюанси на пролетните цветове
и песни на отпътуващите птици.
Аз обичам всяко малко зрънце жито и всеки стрък слама,
отнесен от вятъра до непознати светове.
Аз мечтая. А ти стъпваш по земята
сред приказките за принцове и принцеси,
сред детското въображение и зелените завеси,
сред майчините ласки и бащините грижи,
купола на радостта и любовните копнежи.
Аз се наслаждавам, а ти защо ми се мръщиш?
Сред дъха на тревите пресно окосени и радостта на децата
с внимание удостоени.
Сред звуците на всяка нова песен и на всяка усмивка, сред
емоциите на любовната радост и удоволствието от нова придобивка.
Аз живея, а ти така си мислиш.
Сред тълпата тъжна и с грижи обременена, сред песента на камбана
със скръб напоена, сред всеки стон и всяко дихание,
за всяка радост и всяко мечтание.
Аз тичам, а ти още ли се колебаеш?
След всичко изживяно, тръгвай с мене сега!
Светът не ни чака, Светът с тебе и мене живее, Светът изживява деня!
Не ме гледай учудено, странно, с очи ококорени, две.
Тръгвай с мене по-бързо, Светът е прекрасен, дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Всички права запазени
