А ти, Любов, в ъгъла скрито се кръстиш.
Да, време е да се разделяме, Любов.
Развръзката я знаехме отдавна с тебе.
Ще се наложи да си тръгнеш още днес,
че трябва и със работата си да се заема.
Виж... Магията скри се. Обу се смирено.
Погледна с тъга, но си тръгна (на пръсти).
Топлината до точка се сви примирено.
А ти, Любов, в ъгъла скрито се кръстиш.
Какво ми се кръстиш? Не съм те и викала.
Без покана нахлу като дива фурия.
После всичко обърка. (Така си си свикнала...)
А дупките в мен аз ще трябва да шия,
да кърпя, сглобявам, дори да изрязвам...
Душата ми в шарена черга превърна!
Хайде, потегляй! Какво ми се бавиш?
И хич не мисли си, че пак ще те върна!
А прогореното как ще наставям?!
От къде да си взема душа за присадка?
Я си сбери разпилените въглени!
Аз при тебе, Любов, си подадох оставка.
Какво не разбра пак? (Ти все не разбрала...)
И все не дочула, но пък сладко говориш...
Ами, върви си. И защо си се спряла?...
Не очаквай сълзи, щом вратата затвориш.
Пак ми се кръстиш. Брей, колко набожност!
Държиш се така, че си сякаш светица.
Не! Остави! Не посягай отново...
Сълзи ли проблясват във твойте зеници?
Сълза ми подаваш? Добре! Ще я взема,
но моля те, тръгвай си, тръгвай си вече.
Какво ще ми кажеш, преди да поемеш?
Че с тази сълза ще премина през "Лета"...?!
"Лета"?... приседнах... "реката злокобна"...
"лодкарят"... "забрава"... и "златна парица"...
Прости ми, Любов, аз не знаех до днеска,
че ще ми трябва и твойта сълзица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
