А ти си по бездомен и от куче...
Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни,
сънувах нас, градина, дом и куче.
Да, кучето, то вярно ми остана
с любов да оцелявам ме научи.
Върви сега. И пий си сам пелина.
Било е. Вече няма да се случи.
Аз имам дом и обич и градина.
А ти си по бездомен и от куче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
