24.09.2007 г., 13:15 ч.

А то току-що започна... 

  Поезия
603 0 0
Бърза мисъл сред всичко като сън,
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?

Не знаеш, как да реагираш на хората,
защото всеки те гледа различно.
Но и не трябва да спазваш това,
защото днес имаш кого да обичаш.

Ако можеше само за миг
да проследиш в небето дъгата,
да видиш целия спектър на света
и да усетиш живота в ръцете си.

Бързи спомени състезават се пак,
тук тихо заключени тайно в главата ти.
Черното перде пада и отново е мрак
и детето не намира радост в нещата си.

Не знаеш как се е стигнало до тук,
хората обаче знаят и не ще те оставят.
И постоянно искаш да си някой друг
и всички, които те мразят, да те забравят.

Ако можеше само за миг
да усетиш разликата
между светлината и тъмнината,
да осъзнаеш къде се намираш.

А то току-що започна:
днес бе първият ден в живота
на ослепялото бедно момче...
И сега то гледа в точка,
как ще се пребори с живота си,
без над себе си да има небе?

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??