А то току-що започна...
Бърза мисъл сред всичко като сън,
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?
Не знаеш, как да реагираш на хората,
защото всеки те гледа различно.
Но и не трябва да спазваш това,
защото днес имаш кого да обичаш.
Ако можеше само за миг
да проследиш в небето дъгата,
да видиш целия спектър на света
и да усетиш живота в ръцете си.
Бързи спомени състезават се пак,
тук тихо заключени тайно в главата ти.
Черното перде пада и отново е мрак
и детето не намира радост в нещата си.
Не знаеш как се е стигнало до тук,
хората обаче знаят и не ще те оставят.
И постоянно искаш да си някой друг
и всички, които те мразят, да те забравят.
Ако можеше само за миг
да усетиш разликата
между светлината и тъмнината,
да осъзнаеш къде се намираш.
А то току-що започна:
днес бе първият ден в живота
на ослепялото бедно момче...
И сега то гледа в точка,
как ще се пребори с живота си,
без над себе си да има небе?
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?
Не знаеш, как да реагираш на хората,
защото всеки те гледа различно.
Но и не трябва да спазваш това,
защото днес имаш кого да обичаш.
Ако можеше само за миг
да проследиш в небето дъгата,
да видиш целия спектър на света
и да усетиш живота в ръцете си.
Бързи спомени състезават се пак,
тук тихо заключени тайно в главата ти.
Черното перде пада и отново е мрак
и детето не намира радост в нещата си.
Не знаеш как се е стигнало до тук,
хората обаче знаят и не ще те оставят.
И постоянно искаш да си някой друг
и всички, които те мразят, да те забравят.
Ако можеше само за миг
да усетиш разликата
между светлината и тъмнината,
да осъзнаеш къде се намираш.
А то току-що започна:
днес бе първият ден в живота
на ослепялото бедно момче...
И сега то гледа в точка,
как ще се пребори с живота си,
без над себе си да има небе?
© Христо Андонов All rights reserved.
