11.12.2009 г., 10:41

А утре...

734 0 0

Нищо не искам да помня,
оставете ме тази нощ сама,
да бродя дива, неспокойна,
да търся своята душа.

Нищо не искам да е ясно,
нека паднат всички мъгли,
нека бурите станат опасни.
Мен няма да ме заболи.

Тази нощ не ще съм ничия.
Не ще докосвам чувства и копнежи.
А утре с нови сили ще обичам,
ако ме дочакаш из катаклизми и метежи.

10.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....