А утре зимно ще е вън
Студена съм.
Днес в очите ти се вгледах.
Падна вече и последното листо,
зимата в мене дрехата премери,
като бедняка изпил последното мерло.
Слаба съм.
Днес с думите ти се прочетох.
Уморено е утрешното слънце,
облякло своето елече,
когато блясъкът във него свърши.
Чужда съм.
Днес с ръцете ти се нарисувах.
Недокоснал заспива хоризонта,
непознатата отгледа се, когато те сънувах,
с мисъл опитвам се да си помогна.
Сгрешила съм.
Днес видях те. Толкова отдавна.
Превърна се споменът във сън.
Днес познах те. Толкова съм жалка.
А утре вече зимно ще е вън...
Днес в очите ти се вгледах.
Падна вече и последното листо,
зимата в мене дрехата премери,
като бедняка изпил последното мерло.
Слаба съм.
Днес с думите ти се прочетох.
Уморено е утрешното слънце,
облякло своето елече,
когато блясъкът във него свърши.
Чужда съм.
Днес с ръцете ти се нарисувах.
Недокоснал заспива хоризонта,
непознатата отгледа се, когато те сънувах,
с мисъл опитвам се да си помогна.
Сгрешила съм.
Днес видях те. Толкова отдавна.
Превърна се споменът във сън.
Днес познах те. Толкова съм жалка.
А утре вече зимно ще е вън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
