Dec 4, 2008, 9:56 PM

А утре зимно ще е вън

  Poetry
892 0 3
Студена съм.
Днес в очите ти се вгледах.
Падна вече и последното листо,
зимата в мене дрехата премери,
като бедняка изпил последното мерло.
Слаба съм.
Днес с думите ти се прочетох.
Уморено е утрешното слънце,
облякло своето елече,
когато блясъкът във него свърши.
Чужда съм.
Днес с ръцете ти се нарисувах.
Недокоснал заспива хоризонта,
непознатата отгледа се, когато те сънувах,
с мисъл опитвам се да си помогна.
Сгрешила съм.
Днес видях те. Толкова отдавна.
Превърна се споменът във сън.
Днес познах те. Толкова съм жалка.
А утре вече зимно ще е вън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...