А вие?
Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата,
духът безплътен скрит е
на мислите ми. Непозната
за всички ви съм. Спите.
Сънят ви – тежък, неспокоен,
и моят стих тревожи.
Все пита кой е, за кого е...
Змия е, с триста кожи.
И все са лъскави, и пъстри,
мени ги за минути.
Разбърквам паметта ви с пръсти
и гости са нечути
oнези спомени, в които
сте слънчеви и прости,
не тропа времето с копито
и детството на гости,
дошло е – скъсаната ризка
на паметта ви шие...
А падне ли Луната ниско,
спокойно спя. А вие?
https://youtu.be/D3XCQvDZHUc?si=Bp5W5TFSQbWkA0S5
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
