Dec 11, 2023, 1:03 PM  

А вие? 

  Poetry
157 5 5

Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата,
духът безплътен скрит е
на мислите ми. Непозната
за всички ви съм. Спите.

 

Сънят ви – тежък, неспокоен,
и моят стих тревожи.
Все пита кой е, за кого е...
Змия е, с триста кожи.
И все са лъскави, и пъстри,
мени ги за минути.
Разбърквам паметта ви с пръсти
и гости са нечути

 

oнези  спомени, в които
сте слънчеви и прости,
не тропа времето с копито
и детството на гости,
дошло е – скъсаната ризка
на паметта ви шие...
А падне ли Луната ниско,
спокойно спя. А вие?


 

https://youtu.be/D3XCQvDZHUc?si=Bp5W5TFSQbWkA0S5

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??