Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата,
духът безплътен скрит е
на мислите ми. Непозната
за всички ви съм. Спите.
Сънят ви – тежък, неспокоен,
и моят стих тревожи.
Все пита кой е, за кого е...
Змия е, с триста кожи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up