Довереница (Дочка Василева)
488 17653
21.03.2013 г., 21:51 ч.

А всъщност сменям прошка за вина 

  Поезия » Философска
976 0 10

И търся път, а всъщност искам прошка

за профучалите забрани край ушите ми.

Играх комар с мишените на злото

и всичките посоки преградих...

 

И търся истини, а всъщност искам прошка

за всичките изречени лъжи,

които ме покриха като кожа

от черни ивици по белите ми дни.

 

И търся вяра, неповярвала на никого,

а всъщност искам прошка за това,

че молех Бог да спусне милостиня

в ръцете, непознали щедростта...

 

И търся себе си, откакто се познавам,

а всъщност сменям прошка за вина.

Дано приятелите, дето ми останаха

намерят сили, за да ми простят...

 

И търся слънцето, а всъщност търся прошка,

че в сянката надеждите посях.

Без капка жал ме прекоси животът.

Прости ми, Господи, че оцелях...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Простено да е на оцелелите! В този свят само хората, които могат да простят, познават смисъла на това да си живял. Съжалявам,че чак сега прочетох стихотворението, Дочи!Прегръдки!
  • !!
  • Благодаря... на простилите и на всички,които споделиха мислите ми. Бъдете здрави!
  • !
  • С философски заряд...
    Простено да ти е!
  • Поезията на Довереница винаги ми е въздействала.
  • Страхотно, Доче! Скоро прочетох в стих на приятелка "Вината е храна за слаби хора." Поздрави!
  • Много силно! Поздрави и от мен!!
  • Дълбоко осмислена изповед.Всъщност това се отнася за цяла генерация българи расли в Сянката.Поздрав!
  • Много силно, Дочка... май всички се чувстваме понякога виновни за това, че сме оцеляли,а не би трябвало. Поздравления.
Предложения
: ??:??