БелаТи (Бела Тихомирова)
76 800
13.01.2023 г., 15:50 ч.

Не давам да ме видиш през сълза 

  Поезия
921 9 13

Очите на света сами отслабват,
а нощни светлините търсят призрак,
когато гледат бързите им фарове
как хрисимо от сенките излизам.

 

И нямам друга вяра.- Само силата,
с която ти си близък на безкрая,
дори когато от тъга изливаш
болезнената слабост - да мечтая.

 

И улиците - мрежи за покоите
напиват се от празните ми стомни.
И знаят - ако приказката болна е,
ще стана от илюзията донор.

 

Не давам на полегналите зебри
в саваните на топла безопасност
да гонят ход от нежните ми цели,
когато живи устни за сълза съм.

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??