В няколко мига,
посипани
с дъх
на
крайпътна ранимост,
прикриват се
ядрени
малки секунди
на нежност...
Уморените думи,
от спомен
преливащи,
реактивно
се връщат
в очите ми...
Живея до рампа,
до къща
от островни
рани.
Поливам
цветята си
сутрин
и се раждам,
заспивайки
вечер
в изтънелия
праг
на мечтите
си...
© Геновева Христова Всички права запазени