30.04.2008 г., 15:24 ч.

*** 

  Поезия » Друга
752 0 20

В няколко мига,

посипани

с дъх

на

крайпътна ранимост,

прикриват се

ядрени

малки секунди

на нежност...

Уморените думи,

от спомен

преливащи,

реактивно

се връщат

в очите ми...

Живея до рампа,

до къща

от островни

рани.

Поливам

цветята си

сутрин

и се раждам,

заспивайки

вечер

в изтънелия

праг

на мечтите

си...

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??