6.10.2009 г., 2:20

* * *

1.1K 0 1

Проклета болест!!! Страшна диагноза...

                               изречена пред мен единствено на

                                                             глас!

Системи... хиляди лекарства ежедневна доза...

                    Ще разруши ли всичко между нас?

Четири стени... чаршафи бели...

              Сълзи потичат... сърцето ми КРЕЩИ!

Нима сред тези болнични постели,

                    НЕ! НЕ! Не е възможно да си ти!

Съдбата раздава своите карти, обърнати с лице към масата!

И никой не знае какво се крие там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съни Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако знаехме какви са ни картите нямаше да е интересно Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...