Oct 6, 2009, 2:20 AM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Проклета болест!!! Страшна диагноза...

                               изречена пред мен единствено на

                                                             глас!

Системи... хиляди лекарства ежедневна доза...

                    Ще разруши ли всичко между нас?

Четири стени... чаршафи бели...

              Сълзи потичат... сърцето ми КРЕЩИ!

Нима сред тези болнични постели,

                    НЕ! НЕ! Не е възможно да си ти!

Съдбата раздава своите карти, обърнати с лице към масата!

И никой не знае какво се крие там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съни All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако знаехме какви са ни картите нямаше да е интересно Браво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...